Разходката до магазина, пътят пеша до работа и преходът през уикенда рядко влизат в сметката, когато се питаме дали сме спортували достатъчно. Но именно ходенето пеша има основен принос за резултата на България в ново проучване на Huawei и Ipsos: 232 минути седмично, или почти четири часа, при средно 143 минути за осемте изследвани пазара.
България е втора в първото издание на Huawei European Fitness Index, след Испания и пред Турция. И все пак 58% от анкетираните у нас смятат, че трябва да се движат повече, а едва 13% казват, че знаят точно колко физическа активност им е необходима. Тези числа поставят въпрос, който е по-интересен от самото класиране: по какво съдим за движението си — по тренировките, които сме успели да направим, или по всичко, което се натрупва през седмицата?
Ходенето пеша е най-разпространеният навик за движение
Проучването е проведено от Ipsos за Huawei сред близо 5000 пълнолетни в България, Франция, Германия, Полша, Румъния, Испания, Турция и Обединеното кралство. То се основава на отговорите на участниците, а класацията обхваща тези осем пазара.
У нас 91% от анкетираните ходят пеша всяка седмица при 84% общо за проучването. Високи са и резултатите за планинските преходи и тренировките у дома. Българските участници отчитат най-много минути за домашни тренировки от всички изследвани пазари.
| Активност | Дял на анкетираните в България | Минути седмично в България | Минути седмично общо за осемте пазара |
|---|---|---|---|
| Ходене пеша | 91% | 232 | 143 |
| Планински преходи | 58% | 69 | 47 |
| Тренировки у дома | 57% | 42 | 28 |
| Ракетни спортове | 19% | 9,6 | 6,3 |
| Бягане | 33% | 15 | 19 |
| Силови тренировки | 30% | 16 | 21 |
| Плуване | 24% | 9 | 11 |
България има най-висок общ обем на движение, но е втора в индекса със 121,6 пункта при средно 100 за осемте пазара. Причината е в начина на изчисляване: индексът отчита участието, времето и теглови коефициенти според интензивността на заниманията. Така повече минути ходене могат да вървят ръка за ръка с по-малко време за бягане, силови тренировки или плуване.
Жените у нас имат по-висок резултат в индекса
Българките получават 124,6 пункта срещу 118,2 пункта при мъжете у нас — приблизително 5% по-висок резултат. В общата извадка за осемте пазара обаче мъжете посочват средно с 66 минути повече физическа активност седмично от жените. Първото сравнение е по претегления индекс в България, а второто е по минути за цялата извадка.
Почти половината от жените в общата извадка посочват липсата на време като пречка да спортуват повече. Това е и най-честият отговор сред всички участници: 45% казват, че биха спортували повече, ако имаха време. При хората между 35 и 44 години делът достига 52%. Липсата на мотивация е посочена от 36%.
Когато за тренировка няма време, какво вече се побира в деня?
Лесно е да подценим движението, което не сме планирали като спорт. Ако в края на седмицата си спомняме само пропуснатата тренировка, може да забравим дните, в които сме вървели пеша, или разходката, която сме направили вместо да се качим в колата. Анкетата показва колко голям дял имат именно тези обичайни занимания.
Един полезен начин да опознаете навиците си е да погледнете цяла седмица, вместо да оценявате всеки ден поотделно. В кои дни движението идва естествено? Кога почти липсва? Предпочитате ли разходка навън, занимание у дома или време в планината? Отговорите могат да Ви подскажат коя промяна има място в реалния Ви график.
Как да четем данните за движението и теглото
В българската извадка 33% от участниците попадат в категорията „наднормено тегло“, а 19% — в категорията „затлъстяване“. Общият дял е 52% при 47% за осемте пазара. В категорията „нормално тегло“ попадат 42% от анкетираните у нас и 48% от общата извадка.
Категориите са изчислени по индекс на телесната маса (BMI), въз основа на ръста и теглото, посочени от самите участници. Анкетата отчита и разлика между тези категории и самооценката. В общата извадка 56% от мъжете попадат в категориите „наднормено тегло“ или „затлъстяване“, а 37% се определят така. При жените дяловете са съответно 38% и 36%.
Високият обем на движение и данните за теглото отговарят на различни въпроси. От общите резултати не можем да разберем дали хората, които ходят най-много, са същите, които попадат в дадена категория. Анкетата не установява и как движението се е отразило на теглото на отделния участник.
Помага ли смартчасовникът да се движим повече?
В осемте пазара 46% от анкетираните използват смартчасовник. Почти половината от тях — 47% — казват, че устройството ги е насърчило да бъдат по-активни. Ползвателите на смарт устройства посочват и около 44% повече време за бягане спрямо всички анкетирани. Това е връзка, която допуска повече от едно обяснение: възможно е часовникът да насърчава движението, а е възможно и хората, които вече бягат, по-често да избират такова устройство.
Сред ползвателите на смарт устройства 56% в България и 63% в общата извадка казват, че имат поне приблизителна представа за препоръчителната за тях активност. Тези дялове не са пряко сравними с 13% за България: там въпросът е за точна представа и е зададен на всички анкетирани у нас.
Huawei представя резултатите в контекста на своите носими устройства. За ежедневните навици ползата от подобно проследяване може да е съвсем практична: да видите кои дни са по-заседнали, кога ходите повече, отколкото сте предполагали, и дали промяната, която сте решили да направите, се задържа във времето. Можете да започнете и без часовник — с кратка бележка за това кога и как сте се движили през седмицата.







