Културата на дейтинг събитията, в които участниците търсят партньор, отдавна е част от българското общество. Най-новите данни от организатори на събития за запознанства обаче показват интересни различия спрямо други държави. В един от най-големите европейски градове – Лондон – организаторите на подобни събития се сблъскват с необичайна ситуация: местата за жени се запълват бързо, но не достигат мъже. На пръв поглед това изглежда като временен дисбаланс, но всъщност не е. Още по-любопитното е, че в София ситуацията е напълно обратна.
В България мъжете се записват активно, често дори без да са видели реклама. Жените обаче подхождат значително по-внимателно. Решението им рядко е импулсивно и обикновено идва след препоръка от близък човек или след допълнително усещане за сигурност, че средата е подходяща.
Този контраст не е случаен. Той отразява по-дълбоки различия в нагласите към запознанствата и начина, по който хората влизат в този процес. Това са част от изводите на българската дейтинг платформа ClubR, която вече 16 години организира събития за необвързани. Екипът зад нея има над 1200 събития, близо 30 000 участници и повече от 1500 създадени двойки.
Данните очертават ясен модел – мъжете действат по-бързо и директно, докато при жените водеща роля играят доверието и социалният контекст. В същото време във Великобритания дори стимули като безплатен достъп до подобни събития не успяват да увеличат значително интереса от страна на мъжете.
„Разликата между двете общества може да се обясни с няколко ключови фактора“ – посочва Радослава Карамихалева, основател на ClubR – “Жените по принцип са по-селективни в процеса на запознанства. Данни от изследвания върху speed dating показват, че те казват „да“ значително по-рядко от мъжете. Това означава по-висок праг за участие, а не по-нисък интерес към връзка.”
Какви са причините – от демография, през образование, до репутационен риск
Роля в България играе и демографската структура. Жените преобладават като брой в населението, а с напредване на възрастта тази разлика се увеличава. Това създава условия, при които те могат да бъдат по-избирателни. Към това се добавя и факторът образование. В западните страни делът на жените с висше образование е по-висок от този на мъжете, което прави намирането на партньор със сходен статус по-трудно и засилва селективността.
„Най-силният фактор у нас си остава социалният контекст. В по-традиционни общества като България репутационният риск за жените е по-висок. Участието в събития за запознанства често се възприема през призмата на социалното мнение. Това води до по-висока нужда от сигурност, доверие и предварителна валидираща среда.“, коментира още Радослава Карамихалева.
Практиката показва, че значителна част от жените в България посещават подобни събития с приятелка. Това не е липса на интерес, а стратегия за намаляване на социалния риск. Като цяло най-силният канал за участие остава личната препоръка. Интересен детайл е, че след 45–50-годишна възраст жените започват да се включват значително по-активно, което съвпада с демографските промени и различната структура на дейтинг пазара в тази възрастова група.
Изводите
Всичко това води до ясен извод. Разликата между Лондон и София не е в желанието за връзка. Тя се крие в условията, при които хората са готови да направят първата крачка. В Лондон предизвикателството е липсата на активни мъже. В София – доверието на жените към формата на събитията. Това превръща срещите на живо в България не просто във възможност за запознанство, а в внимателно подбрана и контролирана социална среда.
В момента платформата провежда първото по рода си национално проучване за нагласите на необвързаните в България. Целта е да се съберат реални данни за начина, по който хората търсят партньор днес и какви фактори влияят върху решенията им. Анкетата е анонимна, отнема около 3 минути и цели да изгради цялостен и достоверен анализ на общността на необвързаните хора в страната.
