Само 36% от организациите имат пълна видимост върху ИТ активите си според Flexera. Новите модели на таксуване при изкуствения интелект правят планирането на бюджетите още по-сложно.
Компаниите инвестират в изкуствен интелект и нови дигитални инструменти, но често нямат достатъчно ясна представа за софтуера, за който вече са платили. Неизползвани лицензи, забравени абонаменти и приложения с припокриващи се функции могат да увеличават разходите, без да носят съответната стойност за бизнеса.
Навлизането на AI добавя още един слой сложност. Според експертите от Forscope новите модели на лицензиране и таксуване изискват по-прецизно наблюдение на потреблението и по-тясно сътрудничество между ИТ, финансовите и снабдителните отдели.
Така управлението на софтуерните активи постепенно надхвърля техническата отчетност и се превръща в съществена част от финансовото управление на компаниите.
Видимостта върху ИТ активите намалява
Според проучването 2026 State of ITAM на Flexera само 36% от организациите имат пълна видимост върху своите ИТ активи, спрямо 43% през 2025 г.
При софтуера с изкуствен интелект делът е още по-нисък. Едва 31% от анкетираните заявяват, че разполагат с достатъчно информация за тези активи.
Тези пропуски затрудняват както оценката на наличните ресурси, така и планирането на инвестиции в нови технологии.
Един служител може да използва няколко AI агента
Традиционно компаниите изчисляват необходимите софтуерни лицензи според броя на служителите, устройствата или сървърите. При AI инструментите към тези показатели се добавя и реалното потребление на дигитални услуги.
Като пример Forscope посочва Microsoft Copilot Studio, където се използва система с кредити, а потреблението зависи от активността на AI агентите. При такъв модел разходът се влияе както от броя на потребителите, така и от интензивността и начина на използване на инструментите.
„Преди определяхме колко служители има една компания и от колко лиценза се нуждае. Днес един човек може да използва няколко AI агента, чиято активност генерира допълнителни разходи. Ако компанията няма ясна представа дори за софтуера, с който вече разполага, планирането на разходите за нови технологии ще става все по-трудно“, коментира Якуб Шулак, главен изпълнителен директор на Forscope.
Софтуерният бюджет изисква обща работа между отделите
По-широкият обхват на управлението на технологичните разходи се откроява и в проучването State of FinOps 2026. Сред общо 1192 анкетирани:
- 98% управляват разходите за изкуствен интелект;
- 90% управляват или планират да управляват разходите за софтуер като услуга (SaaS);
- 64% работят и по оптимизацията на лицензирането.
На този фон управлението на софтуерните активи — Software Asset Management (SAM) — придобива по-широка роля.
Поддържането на регистър на закупените лицензи и проверката за спазване на договорните условия остават важни, но към тях се добавят оценка на действителното използване, прогнозиране на бъдещите разходи и сравнение между абонаментни модели и безсрочни лицензи.
Тези решения изискват съвместната работа на ИТ специалистите, финансовите екипи и отделите по снабдяване.
„Компаниите все по-често проявяват интерес към AI и други нови технологии, но нарастващите разходи за софтуер правят ефективното използване на наличните ресурси особено важно. Първата стъпка е да има яснота какви лицензи притежава компанията, как използва софтуера и къде може да оптимизира разходите си. Това важи и за България, където по-добрата видимост върху софтуерните активи може да помогне на бизнеса да контролира ИТ разходите си и да освободи бюджет за нови инвестиции“, коментира Александър Найденов, мениджър на Forscope за България.
Неизползваните лицензи могат да запазят стойността си
Оптимизацията на софтуерния бюджет включва и преглед на активите, които компанията вече не използва.
След миграция към нови системи, преструктуриране или подмяна на софтуер често остават ненужни безсрочни лицензи. Част от тях могат да бъдат използвани повторно, а други — продадени на вторичния пазар при спазване на приложимите правни изисквания.
Това създава възможност вече придобити активи да осигурят средства за модернизация на ИТ инфраструктурата и внедряване на нови технологии.
„Когато една компания продаде неизползвана производствена машина, това не изненадва никого. При софтуера обаче все още често се приема, че щом спрем да го използваме, той губи стойността си. Това не е задължително вярно. Доброто управление на софтуерните активи означава не само да знаем за какво плащаме, но и каква стойност вече имаме на разположение“, допълва Якуб Шулак.
От отчет на лицензите към управление на стойността
Контролът върху текущите разходи и ефективното използване на придобитите лицензи са двете страни на управлението на софтуерните активи.
За бизнеса това означава да оценява едновременно какво плаща, какво използва и какви възможности остават неизползвани. Подробният преглед на наличния софтуер може да се окаже също толкова важен за бюджета, колкото договарянето на цената на следващата технология.
