Минимална работна заплата от 660 евро, нови осигурителни параметри, промени в данъчното облагане и дигитализация на отчетността. Кои решения вече са приети, кои все още се обсъждат и защо финансовото планиране не бива да чака началото на новата година?
Една компания може да увеличава оборота си, да привлича нови клиенти и да сключва все повече договори, но въпреки това да изпитва сериозни финансови затруднения. Причината невинаги е в липсата на продажби. Понякога проблемът се крие в разходи, които не са били предвидени, в забавени плащания или в решения, взети без достатъчно ясна представа за финансовите им последици.
А когато към обичайните предизвикателства се добавят и предстоящи законодателни промени, планирането става още по-важно.
Какво ще струва на работодателите увеличението на минималната работна заплата? Какви допълнителни разходи могат да възникнат от промените в осигуряването? Подготвени ли са фирмите за електронното фактуриране и новите стандарти за обмен на счетоводна информация?
И най-вече — как един управител да взема разумни решения, когато част от правилата за следващата година все още се обсъждат?
Тези въпроси бяха във фокуса на разширеното представяне на Катина Стаматова от счетоводно-консултантска компания CLEVERS пред предприемачите от BNI Premium на 11 ноември 2026 г.
Под темата „Бюджет и данъчни промени 2027: какво да предвиди управителят“ тя представи конкретни изчисления, практически примери и насоки за подготовката на бизнеса.
Бюджетът не е прогноза за желанията ни, а план за реалните възможности
В началото на представянето Катина Стаматова постави акцент върху нещо, което често остава на заден план в ежедневието на предприемачите — разликата между добрите бизнес намерения и финансовата реалност.
Един управител може да очаква повече продажби, нови клиенти и разширяване на дейността. Но дали е изчислил какво ще струва това развитие?
Нови служители, по-високи възнаграждения, допълнителни осигуровки, софтуер, оборудване, наеми и външни услуги — всички тези разходи трябва да бъдат съпоставени с реалистичните очаквания за приходи.
Още по-важно е да се отчете кога парите действително ще постъпят в компанията.
Защото има съществена разлика между фактуриран приход и получено плащане.
Една фирма може да отчита печалба, но да няма достатъчно средства, за да изплати навреме заплатите, задълженията към доставчиците или данъците си.
Затова Катина насочи вниманието към необходимостта от редовен анализ на договорите, вземанията, задълженията и паричните потоци.
Финансовото планиране не приключва с изготвянето на годишен бюджет. То изисква постоянно наблюдение и навременни корекции.
660 евро минимална заплата: какво означава това за работодателите?
Една от вече приетите промени за 2027 г. е увеличението на минималната работна заплата.
С Постановление № 235 от 29 октомври 2026 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 100 от 3 ноември 2026 г., Министерският съвет определи минимална месечна работна заплата от 660 евро и минимална часова ставка от 3,98 евро, считано от 1 януари 2027 г.
Но 660 евро не е пълният разход на работодателя за един служител.
Към брутното възнаграждение се добавят осигурителните вноски за сметка на компанията.
В представения от Катина пример общият месечен разход за служител на минимална работна заплата достига приблизително 784,87 евро при конкретно посочени допускания за осигуряването.
Спрямо 2026 г. това означава увеличение от около 47 евро месечно за един служител.
На пръв поглед сумата може да не изглежда значителна.
Но за компания с десет служители на минимална заплата допълнителният годишен разход би достигнал приблизително 5680 евро.
Ако бизнесът работи с ниски маржове, подобна промяна може да окаже осезаемо влияние върху рентабилността му.
Ето защо работодателите трябва да планират не само възнагражденията, но и пълната цена на труда.
Осигурителните промени могат да засегнат и служители с по-високи заплати
Сред обсъжданите мерки за 2027 г. е увеличаване на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро.
Подобна промяна би означавала, че при определени възнаграждения осигурителни вноски ще се дължат върху по-висока сума.
Така дори когато брутната заплата на служителя остава непроменена, разходът за работодателя може да се увеличи, а нетното възнаграждение на работещия — да намалее.
Катина Стаматова показа този ефект чрез конкретни изчисления и обърна внимание, че последствията трябва да се разглеждат индивидуално.
Особено важно е управителите да не бъркат минималната работна заплата с минималните осигурителни прагове, които зависят от икономическата дейност и професионалната категория.
Тук предварителният разговор със счетоводителя може да предотврати неприятни изненади при планирането на разходите за персонал.
Електронното фактуриране: защо дигитализацията вече не е само счетоводна тема?
Друга важна част от представянето беше посветена на цифровата трансформация на финансовата отчетност.
Европейската инициатива ViDA — VAT in the Digital Age — предвижда развитие на електронното фактуриране и цифровото отчитане на определени трансгранични сделки.
Паралелно с това България въвежда поетапно SAF-T — стандартизиран одитен файл за данъчни цели.
Зад тези технически понятия стоят съвсем практически въпроси.
Може ли използваният от компанията софтуер да предоставя необходимите данни?
Правилно ли се съхранява информацията за счетоводните операции?
Готови ли са вътрешните процеси за автоматизиран обмен на данни?
И кой носи отговорност за подготовката — счетоводителят, софтуерният доставчик или управителят?
Отговорът е, че успешната подготовка изисква сътрудничество между всички участници.
Дигитализацията на отчетността не е просто нов начин за подаване на документи. Тя предполага промяна в организацията и качеството на финансовата информация.
Затова компаниите не бива да изчакват последния момент, за да проверят дали системите им отговарят на приложимите изисквания.
Ще се променят ли праговете за регистрация по ДДС?
Сред обсъжданите предложения са и промени в прага за задължителна регистрация по ДДС.
В представената проектна рамка се разглежда поетапно увеличение:
- 60 000 евро от 2027 г.
- 70 000 евро от 2028 г.
- 75 000 евро от 2029 г.
Тези стойности са част от законодателни предложения и не бива да се приемат за окончателни, преди съответните промени да бъдат приети и обнародвани.
За малките компании прагът за регистрация по ДДС е особено важен, защото може да повлияе върху ценообразуването, административните задължения и отношенията с клиентите.
За определени сделки с недвижими имоти също се обсъждат нови изисквания.
Това означава, че предприемачите в строителството, инвестициите и търговията с имоти трябва да следят внимателно развитието на нормативната уредба.
Данъчните загуби: защо минали загуби невинаги означават нулев данък?
Един от любопитните примери в представянето беше свързан с предложени промени в режима за пренасяне на данъчни загуби.
Разглежданият проект предвижда удължаване на периода за използването им, но и ограничение на размера, който може да се приспадне от положителния данъчен резултат за съответната година.
Катина даде пример с компания, която има положителен данъчен финансов резултат от 20 000 евро и достатъчно натрупани загуби от предходни години.
При предложено ограничение от 70% тя би могла да приспадне най-много 14 000 евро.
Така остават 6000 евро облагаем резултат, върху който при ставка от 10% би се дължал корпоративен данък от 600 евро.
Това е илюстрация на възможния ефект от предложението, а не описание на окончателно приет режим.
Изводът обаче е важен: данъчните решения трябва да се основават на действащите правила и на реални изчисления, а не на предположения.
ESG: защо темата за устойчивостта достига и до малкия бизнес?
Сред засегнатите теми беше и ESG — екологичните, социалните и управленските аспекти на устойчивото развитие.
На пръв поглед изискванията за отчитане на устойчивостта изглеждат далечни за малките и средните предприятия.
Но дори компанията да няма пряко задължение да публикува подобен отчет, нейни големи клиенти или международни партньори могат да поискат определена информация.
Тя може да се отнася до трудовите практики, управлението на ресурсите, екологичните политики или корпоративното управление.
Катина Стаматова сподели практически наблюдения от работата си с компании, които вече се сблъскват с подобни изисквания.
Така устойчивостта постепенно се превръща не само в регулаторна тема, но и във фактор за конкурентоспособност и достъп до бизнес партньорства.
Счетоводителят не трябва да бъде човекът, когото търсим само преди крайния срок
Едно от най-съществените послания на представянето беше свързано с ролята на счетоводния специалист.
Много предприемачи възприемат счетоводството предимно като задължителна административна дейност — обработка на фактури, изготвяне на декларации, начисляване на заплати и подаване на отчети.
Но финансовата информация има много по-голяма стойност, когато се използва за управление.
Тя може да покаже кои продукти или услуги са действително печеливши, кои договори създават риск, кога е разумно да се инвестира и какви резерви са необходими за следващите месеци.
Именно тук е разликата между счетоводното обслужване като административна функция и финансовото консултиране като част от бизнес стратегията.
Добрият финансов партньор не просто отчита какво вече се е случило. Той помага на управителя да се подготви за това, което предстои.
Катина Стаматова и CLEVERS: когато сложните финансови теми стават разбираеми
Катина Стаматова е регистриран одитор и данъчен консултант от счетоводно-консултантска компания CLEVERS.
По време на представянето си пред BNI Premium тя демонстрира колко полезни могат да бъдат финансовите знания, когато са поднесени с конкретни примери и насочени към реалните проблеми на предприемачите.
Вместо да се ограничи до изброяване на нормативни текстове, Катина показа как промените могат да се отразят върху ежедневните решения на един управител — от разходите за служители до инвестициите, договорите и организацията на отчетността.
Срещата беше и пример за стойността на професионалните общности, в които предприемачи от различни сфери споделят знания и опит.
Защото една навременна информация може да предотврати скъпа грешка, а един добре зададен въпрос — да промени начина, по който управляваме бизнеса си.
Какво трябва да направи управителят още преди края на 2026 г.?
Най-важната препоръка от представянето може да се обобщи в няколко практически действия.
Да прегледа договорите с клиенти и доставчици. Да преизчисли разходите за персонал. Да анализира реалната рентабилност на продуктите и услугите. Да планира данъчните плащания, инвестициите и необходимите парични резерви.
Да провери готовността на използваните информационни системи за новите изисквания към отчетността.
И да обсъди със счетоводителя кои законодателни промени вече са приети и кои все още могат да бъдат променени.
Защото бюджетът за 2027 г. не е просто таблица с очаквани приходи и разходи.
Той е отговор на един много по-важен въпрос:
Подготвен ли е бизнесът не само да посрещне следващата година, но и да използва възможностите, които тя ще предложи?
