История на Българското национално радио

Първите ефективни опити за радиопредаване са предприети в България към края на 1929 г. Редовни радиопредавания са направени през 1930 г. от съюза “Родно радио”. Те са преименувани на Радио София през 1934 г. и поставени под държавен контрол през 1935 г.

Създаването на регионалните радиостанции Радио Варна, Радио Стара Загора и Радио Скопие. От 1946 г. се излъчва Втора програма на Радио София, последвана от Трета програма от 1962 г. и Четвърта програма от 1977 г. Българското радио променя името си на “Българско национално радио” на 24 март 1992 г. и става обществена организация. БНР вече излъчва девет регионални и две национални радиопрограми.

Създаване на Българското национално радио и развитие до Втората световна война

Сирак Скитник е първият президент на Радио “София”. През 1929 г., когато екип от инженери, ръководен от инж. Георги Вълков, конструира 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София, България получава първите си радиопредаване. 6 часа на ден грамофонни записи на народна музика доминират в първите експериментални предавания. През май 1930 г. започват редовни предавания на “Родно радио”, преименувано през 1934 г. на Радио “София”.

Цар Борис III издава прокламация от 25 януари 1935 г., с която обявява радиоразпръскването в България за обществена собственост. Панайот Тодоров Христов, известен още с псевдонима Сирак Скитник, е обявен за първи директор на Радио “София” на 18 юни 1935 г. Той е поет, художник и театровед.

В началото на 1936 г. са поставени три антени за радиоразпръскване на средни вълни, произведени от фирмата Blau Knox и доставени от унгарската фирма “Standard”. Тези антени имат отличителната ромбовидна форма. Антените на Радио “София”, Радио Стара Загора и Радио Варна се намират съответно в близост до селата Вакарел, Могила и Шумен.

От 7 899 през 1934 г. до близо 110 000 през 1941 г., броят на радиоприемниците в нацията нараства бързо през това време и много от тях са инсталирани на обществени места като читалища и барове. Данни от 1940 г. показват, че 71% от радио “София” се състои от музика, която е записана, изпълнена на живо или излъчена от място. От тази музика 23% е „сериозна“, 21% е „лека“ (оперета), 15% е танцова и 13% е фолклорна.

В тогавашния вилен квартал на София, на булевард “Драган Цанков” 4, през 1938 г. започва работата по новата сграда на Радио “София”. След завършването на основната сграда през 1941 г. немската фирма “Телефункен” оборудва новата радио сграда най-авангардните налични технологии.

Новите ателиета, открити през 1942 г., се считат за най-модерните на Балканите. Сигналът на службата “Точно време” на Астрономическата обсерватория започва да се излъчва и по Радио “София” през 1942 г. По време на англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1943–1944 г. бомба пада и унищожава гърба на първото студио. Радиото е занесено в училище Нови хан в софийското село.

История на БНР в периода от 1944 г. до 1990 г.

След въоръжено превземане на 9 септември 1944 г. точно в шест часа сутринта Кимон Георгиев прочита по радио „София“ съобщение на Отечествения фронт. За директор на радиото е избран Орлин Василев, но току-що пристигналият от Москва Карло Луканов бързо поема поста и ръководи станцията до 1947 г.

Радиото се превръща в основен идеологически компонент на новата администрация на Отечествения фронт. Карло Луканов получава инструктаж от Георги Димитров на 2 август 1945 г. в Москва. В него намираме следното: „Мобилизирайте всичките си сили и направете радиото наистина мощен фактор в днешната голяма политическа война на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията, следвайки указанията на ЦК по съответните теми.“

Йордан Стубел, който ръководи Радио “София” до 1944 г., Есто Везенков, който ръководи Радио “Скопие”, и Петър Витанов, известен радиоводещ през царската епоха, всички бяха признати за виновни от Народния съд като “врагове на хората“ и осъдени на трудови лагери.

През 1946 и 1947 г. започват първите тестови предавания на т. нар. “предавател София II”, изграден от технически екип, ръководен от инж. Георги Несторов, с използване на съветски резервни компоненти.

Ансамбълът за народни песни на Радио “София” е основан през 1951 г. по инициатива на ръководителя на редакция “Народна музика” Георги Бояджиев и дълги години е един от водещите фолклорни колективи в страната.

На 1 октомври 1953 г. в 21.25 ч. по време на дебютното предаване на Радио “София” прозвучава за първи път съветският радиосигнал със съобщението “Говори Москва, говори София! Лека нощ, уважаеми слушатели! Нашата инициатива за работническата класа в НРБ. За много години напред Радио София ще започне да излъчва половинчасовите програми, които Радио “Москва” излъчва всеки петък.

Цялата дейност на радиото и телевизията трябва да следва духа на директивите на БКП, според инструкциите на 18 януари 1960 г. от министъра на просветата и културата Начо Папазов. Това е първото издание на Българското радио в сегашния му вид, което включва цялостна система от национални, регионални и международни предавания.

Радиостанциите започнаха да търсят нови предавания и композиционни форми през втората половина на 60-те години. Радиожурналистът вече преминава към новата сцена на живо студиото. Музикално-информационното предаване “От 6 до 8” е първото блоково предаване, което се излъчва на живо.

Седмичното предаване “Хоризонт – радиостанция на младите” дебютира през 1966 г. и се излъчва всеки вторник по първа програма на радиото. Програмата промени името си на Horizon Waves of Youth и Super Saturday в следващите сезони.

Първото предаване на Българското радио от 4 януари 1971 г. се нарича “Хоризонт”. За новото информационно-музикално предаване е заимстван форматът на радио “Франс Интер”. “Христо Ботев” е втората национална програма, а “Орфей” е третата програма.

Новата литературно-музикална програма се стреми да запознае своята публика с най-трудните проблеми и явления в изкуството. Програма “Орфей” е излъчена за първи път стереофонично в България на 28 май 1971 г. Новата сграда на Българското радио, намираща се на булевард “Драган Цанков” 4 в София, е открита тържествено през 1972 г.

Първоначално „Добър ден“, „Неделя 150“, „Хора, пътища, коли“, „Спорт“ и „Музика“ – предавания, които впоследствие представляват Българското национално радио – са излъчени за първи път през 80-те години на миналия век.

На 3 януари 1984 г. “Нощен Хоризонт” с водещи Петър Пунчев и Константин Тилев, сега администратори на радио “FM+”, прави своя радио дебют в България. Водещи на “Нощен Хоризонт” от 80-те все още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, ръководител Валентин Михайлов, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов.

Някои от предаванията имат отворени телефонни линии, на които зрителите могат да се обадят и да изкажат мнението си по важни за обществото теми. Това често поставя домакините в неудобни ситуации и води до административни санкции и разследване на ДС. На 4 януари 1989 г. дебютира обедният информационен блок “12 плюс три”. Водещи на предаването са Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев, Йордан Лозанов и Ивайло Малинов.

Нова история на БНР – от 1990 г. до наши дни

На 11 ноември 1989 г. Петко Георгиев за първи път говори по националната телевизия с думите „Дами и господа, добър ден“. изречение, което задръства телефонните линии.

Програмите “Орфей” и “Знание” са закрити през декември 1992 г. в резултат на бюджетни съкращения, а част от предаванията им са включени в програма “Христо Ботев”. Регионалното предаване “Ефир София”, което се излъчваше в София от 13:05 до 14:00 ч. на 68,05 MHz и 774 kHz, беше спрян по подобен начин през 1998 г.

Иван Бориславов, поет и преводач, е избран от регулаторния орган на НСРТ за следващия генерален директор на БНР на 6 февруари 2001 г. Поради неговата некомпетентност мнозинството от служителите на Националното радио категорично се противопоставят на назначаването му за директор и са готви се да нанесе удар.

Със съдействието на полицията, която избутва журналистите в знак на протест, Бориславов влиза на работното си място. Изпълняващият длъжността директор на програма “Христо Ботев” Георги Василски започна гладна стачка на 14 февруари в знак на протест срещу оставането на работа на Иван Бориславов.

На 18 февруари 2001 г. по време на телефонен разговор с Лили Маринкова Бориславов получава инфаркт и веднага е приет в “Пирогов”. Новият управителен съвет на БНР е одобрен от НСРТ на 19 март 2001 г., а за временно изпълняващ длъжността директор е определен композиторът Александър Бръзицов.

След съкращения новият управителен съвет закрива радиостудиата и открива собствено студио. Решението на НСРТ да избере Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР беше обявено за противоконституционно на 4 април от Върховния административен съд (ВАС), а на 28 май НСРТ единодушно избра на нейно място Поля Станчева.

За втори мандат като генерален директор на медията Поля Станчева е избрана през 2004 г. И през двата си мандата Поля Станчева се застъпва за създаване на РРС в град Плевен. Валери Тодоров е избран от СЕМ за генерален директор на 11 май 2007 г. Той започва да изпълнява функциите си на 29 май.

На 7 юли 2007 г. в ефира излезе Шестата регионална програма на Радио “София” на БНР. От началото на август първите новинарски емисии се излъчват за първи път на 17 септември 2007 г. Честотата на радиото е 94,5 MHz. Тя е заместител на въведената в края на 60-те години регионална програма “Ефир София”.

За района на София се предава на 68.05 MHz от 13:05 до 14:00 часа. През 1998 г. е закрит. От 7 юли 2007 г. до 20 декември 2013 г. Радио “Софияпрограма” и Парламентарният канал на БНР се излъчват на една и съща честота (от 1992 до 2004 г. на 69.26 MHz).

След дълго планиране на 1 март 2009 г. стартира излъчването на Радио Видин, регионална програма на БНР. Областите Видин, Враца и Монтана ще бъдат обслужвани от радиопрограмата, за която СЕМ има лиценз.

Scroll to Top